Вторият баща на Димов Руси Генев е тютюнев експерт, а силата на тютюневата индустрия от онези години все още се усеща из улиците на „Тютюневия град“ в Пловдив – именно там Димов се мести да живее като предподавател в Агрономическия факултет и написва „Тютюн“.

Романът е част и от учебните програми, но в тази статия ще Ви разкажем за другата, не толкова известна страна на произведението, а именно – реалните образи, места и събития вдъхновили Димитър Димов и събитията, съпътстващи произведението. Всъщност не е никак учудващо, че сюжета на романа се развива в един „тютюнев свят“.

Доказателство за това е богатия материал, които Генев изпраща до Димов с отговори на различни въпроси. Много голяма част от материала Руси Генев е събирал и записвал още с пристигането си като офицер в град Дупница и това не е случайно – по онова време градът, познат още с името Станке Димитров в онези години е един от най-големите центрове на тютюнева търговия у нас.

Различни са версиите за прототипите на героите от романа, но едно е ясно – Димитър Димов със сигурност черпи вдъхновението си от действителни лица и събития и самият той не го крие в най-близките си кръгове.

Б) използуване на лично влияние като виден член на властующата партия в селото или на икономическа почва , като постоянен кредитор на производителя, било с пари, било със зърнени храни и др., ако е селски бакалин, било с ракия и вино ако е кръчмар

Крепостта Овеч – свидетел на хилядолетната история по нашите земи

Чакъра се върна от работа уморен, но в добро настроение.

Тя почувствува смущение от хладното му и красиво лице с тъмни, дълбоко поставени очи.

— Така ли?… Тогава ти сигурно знаеш наизуст речта на Цицерон срещу Катилина и можеш да я повтаряш като грамофонна плоча?

— Ще ходиш ли на лозето? — попита майката, като прекъсна метенето и се загледа изпитателно в лицето на Ирина. — Баща ти заръча да идеш сутринта.

— Нито пък аз от моя — заяви той също. — Но не мога да му простя, че е смешен.

Както пише Екатерина Иванова „тя се заема да му съдейства в името на току-що победилата революция“. Тя е партизанка, а по-късно се занимава и с журналистика. Прототип на Шишко пък е Никола Балканджиев.

Бащите им бяха дребни занаятчии, разсилни в общината или майстори в складовете, които допълваха доходите си от някоя тютюнева нива край града, от лозето или от варене на ракия. Тези момичета се показваха на улицата с налъми, невчесани, разхождаха се по площада в пъстри рокли и не мечтаеха за други мъже, освен за тия, които ги ухажваха. С дъщерите рътлина на интелигентни семейства тя също не дружеше, защото високомерието им я оскърбяваше. Те отговаряха надменно дори на учителите си и ако някоя от тях получеше в гимназията за срока петорка вместо шесторка, бащата отиваше веднага да иска обяснение от директора.

„Напред, юнаци, след мен!“ – подвигът на капитан Никола Андреев